Експозиции
La Belle Rose. Мистичната сила на малкото цвете.
История на Розата
Първите данни за използване на розовите растения са открити под формата на семена в праисторическо селище, съществувало преди около 5000 години, близо до гр. Суифретбант, Нидерландия. Предполага се, че праисторическият човек ги е събирал заедно с други плодове и ядки за храна.
По всяка вероятност за първи път думата за роза се появява в медицински клинописни таблици от Асирия, а по времето на Херодот (около 500 г. пр. н. е.) розата вече е често споменавана в литературните произведения. В историите на Херодот, цар Мидас израснал сред много рози, които давали превъзходен аромат в градините му на Фригия. Най-старият ботанически опис на рози е този на Теофраст (ок. 300 г. пр. н. е.). Той за пръв път пише за производството и свойствата на розовите изпарения, като заявява, че смесено със "сусамовото масло... се получава розов парфюм по-добър отколкото с другите масла."
Произходът на розовата вода не е записан в историята. Първото ѝ споменаване е след като производството е вече утвърдена индустрия. Ибн Халдун заявява, че провинция Фаристан в Иран е била длъжна да дава почит от 30 000 бутилки розова вода годишно на халифа в Багдад (810-817 г.). Първото споменаване на розовата вода в Европа е в "Le Calendrier d'Harib" (961 г.), който препоръчва розовите продукти да се приготвят през април. През десети век вероятно маврите донасят технологията за производство на розова вода и в Испания. Дестилацията на масло от розова вода идва по-късно и вероятно възниква независимо в Европа и арабския свят. Векер в своя труд от 1574 г. посочва Джеронимо Роси от Равена като първият, който го постига.
Началото
Розовото масло бързо става популярно и до края на 1600-те дестилериите в Шираз, Иран, са основният производител. В края на XVII век турски търговци въвеждат розопроизводството в провинция Румелия (включваща и днешна България) като това води до началото на засаждането на едни от най-големите розови масиви в света, отглеждайки Rosa Damascena заедно с по-студоустойчивата Rosa Alba. Първите сведения за търговия с розова вода на Одринския пазар датират от 1650 г., като тя е била произвеждана в района на Казанлък, Стара Загора и Карлово. За начало на двойната дестилация се смята 1680 г., когато от Турция е пренесена примитивната розоварна – гюлапския казан. След Освобождението са построени множество розоварни, не само от местни розотърговци, но и от чужди индустриалци. През 1902 г. Слави Митов от Карлово в сдружение с французина Пиер Шер построяват и първата дестилерия за розово масло с парно загряване. Няколко години по-късно братя Бацурови с помощта на френски капитали построяват модерна розоварна в с. Кърнаре, в която през 1908 г. преработват над 700 000 кг розов цвят.
Обработка на розовия цвят
Събирането и обработката на розовия цвят се извършва единствено през пролетта, като периодът на прибиране на реколтата е кратък и зависи изцяло от капризите на природата. При хладна и облачна пролет може да продължи един месец, докато през горещите сезони само от 16 до 20 дни. Извършва се преди зазоряване, когато се събират току-що отворените цветове, събирането спира, когато слънцето започне да изсушава росата по цветята. Събраният цвят се поставя в казани (изработени от мед или желязо) и се смесва с вода, на 15 кг розов цвят се налива 60 л чиста вода. Под него се запалва тих огън и след около час, сместа завира. Розовата вода тече на тънка струя и се събира в гюлапски шишета, чиято вместимост е около 8 литра. Събраното в тях се връща отново в казан и след повторно варене (преварка) се събира в шишета наречени „сюрия“. Там розовото масло изплува над розовата вода. Много внимателно, с помощта на пипети се отделя и съхранява в маслени шишета.
Съхранение
Розовото масло е продукт, който няма срок на годност!
Съхранението на пречистеното розово масло става в стъклени съдове с шлифовани запушалки при температура 15°± 5°С, без достъп на пряка слънчева светлина и топлинни източници.
Мерната единица за произведено розово масло е „мускал“. Тя идва от арабски и се равнява на 4,9844 грама. За да се напълни един мускал с розово масло са необходими от 7000 до 15 000 розови цвята.
Традиционните за България съдове за износ на розово масло се наричат „конкуми“. Те представляват меден съд, калайдисан отвътре, затворен с коркова тапа и запоен с калаена сплав. Отвън бива обшит с бял плат с националния флаг върху него, придружен от сертификат за качество.
Вестник „Пловдив дневни новини” пише в бр.99 от 1892 г. във връзка с Първото българско изложение в Пловдив - предшественик на днешния Международен панаир: ”Около павилионите на Карлово и Казанлък се носи омаен дъх на гюлово масло. По рафтовете греят стъкленици със стъклени запушалки, запечатани с трикольор и печат от червен восък. Отвътре искри жълтият цвят на течното българско злато. До тях се мъдрят лъскави конкуми. Изкусно изработени и красиво нашарени мускалчета допълват приятната гледка. Те са емблемата на България пред външния свят.”
Розопроизводството в България
Износът започва в началото на 19 в., когато България почти монополизира световното снабдяване с този продукт. Българското розово масло успява успешно да измести от пазара кашмирското и арабското, заради по-високото си качество.
През 1820 г. Дончо Папазов създава първата фабрика за производство на розово масло в Казанлък. Той продава свое и закупено розово масло на съдебния чиновник Мехмед Караферли. Мускалите преминават през няколко ръце, докато стигнат до пазара, от което губят само производителите. Неговите синове, Димитър и Ботьо през 1853 г. основават първата българска розотърговска къща "Дончо Папазоглу и синове" за износ на розово масло и я превръщат във водеща на световните пазари.
Сред първите износители на ценния продукт са Христо и Никола Пулиеви от Карлово, като двамата имат кантори в Букурещ и Гaлац. Карловска е и фирмата на „Братя Гешови“, която търгува предимно с Англия в периода 1830–1880 г. По-късно в тази търговия през 1839 г. се включва Евлоги Георгиев поддържайки връзка с Е. Паница във Виена и Леополд Бенг в Париж.
Васил хаджи Вълков чрез българската фирма „Тотю Станчев — Михайлов и сие“, основана в Манчестър завладява лондонския пазар. След Кримската война широка търговска дейност развива и Христо Тъпчилещов от Калофер. След 1880 г. дейността на търговците на розово масло от Карлово се активизира значително. По това време особено се отличават розотърговските фирми „Йосю Бацуров“ от Калофер, „Христо Багаров“ от Сопот, „Братя Митови“, „Генчо Сарафов“, „Григор Фурнаджиев“, „Никола Казаров“ от Карлово и др.
Търговията
Още в началото на 18 в. българското розово масло е неизменна част от европейската парфюмерия. Прекупвачите го пренасят с кораби през Цариград, до Марсилия, Лондон и Ню Йорк, а сухопътно с конски кервани, то стига до пазарите в Париж, Виена и Берлин.
Розотърговските къщи на Дончо Папазов (осн. 1820 г.), Кънчо Шипков (осн. 1840 г.), Петко Орозов (осн. 1864 г.) и Христо Христов (осн. 1863 г.), осъществяват силен пробив и експанзия на българското розово масло на световните пазари.
След създаването на първата фабрика за розово масло в гр. Казанлък през 1820 г. - „Дончо Папазоглу и синове“, производството в околията започва да се разраства, като през 1854 г. се създава и първата търговска къща за износ на розово масло „Братя Папазоглу“. От този момент нататък търговията с розово масло се разширява и обхваща целия свят, като братята Папазоглу съвместно с Христо Тъпчилещов отворят кантори в Лондон, Париж, Ню Йорк, Виена, Марсилия и Цариград. Няколко години по-късно през 1862 търговската къща доближава продажбените възможности на водещи по онова време световни фирми. Така фирмата на братя Папазоглу става една от най-успешните възрожденски фирми и с останалите розотърговски къщи се налагат като лидери в търговията с розово масло. По този начин значително се намалява влиянието на чуждестранните прекупвачи, които печелят баснословни суми от голямата разлика в цените на розовото масло на местно ниво и в Европа. В средата на 70-те години годишният оборот на търговската къща на братя Папазоглу надминава милион и половина гроша.
Щандът
През 1893 г. на изложението в Чикаго фирмата на Шипкови показва 51 вида розови масла от България в естетична витрина, изработена от казанлъшки орех, чиито страни били украсени с дърворезба на стилизирани казанлъшки рози, покрити със златен варак.
… На първи план в туй дюкянче личат две красиви витрини с розово масло... И добре, че има карта, инак любопитните американки хич не могат да се досетят отгде излиза розовото масло. Г. Шопов, винаги любезен, постоянно им преподава география по картата, като почва уроците си от Цариград (инак не могат да разберат) и води с бастона си до Едрене, сетне прескочи до нашата столица, сетне обиколи с бастуна си границите на България и се спре в Розовата долина, която той за по-голям ефект е прекръстил на „тъй наречения земен рай“. Американките, жъдни за знания, зяпнали го в устата и на всяка минута повтарят „Oh, yes! Oh, yes, all right!“
Алеко Константинов, “До Чикаго и назад” 1894г.
