През 2018 г. Националният исторически музей (НИМ) навършва 45 години. Юбилеят е време за равносметка и по този тържествен повод екипът на НИМ показва изложба „45 години НИМ“ (Историята на музея в плакати, снимки и каталози от изложби), чрез която може да бъде проследена историята на музея в плакати, снимки, каталози и награди. Част от изложбата е нейният виртуален вариант, чрез който по-подробно може да бъде проследена историята на най-големия музей в страната в снимки.
Във виртуалната изложба „45 години НИМ“ са включени около 200 снимки – безценно свидетелство за 45-годишната история на НИМ. Това са фотоси от откриване на първите изложби на НИМ, на неговите експозиции и на големи изложби в чужбина. Първите археологически разкопки на музея и първите етнографски експедиции. За пръв път се обнародват автентични снимки, много от които са от личния архив на музейните специалисти, които по непринуден и често забавен начин показват „вътрешния” живот на музея.
Изложбата ще е представена в 3 части: Началото (1973-1983 г.), Съдебна палата (1984-1999 г.) и Бояна (след 2000 г.)
Националният исторически музей /НИМ/ е създаден с Разпореждане №90 на Министерския съвет от 5 май 1973 г. „със задача да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществени и документални паметници, свързани с цялостната история на българския народ от основаването на Българската държава до наши дни…”
За пръв директор на НИМ, през юни 1974 г., е назначен проф. Страшимир Димитров. Малко след това започват назначенията и на първите служители на музея. За осигуряване на възможността за работата им, Градската библиотека, която по това време се помещава на ул. „Гурко” №1, им предоставя малка стая. С ентусиазма на първите, наред с организационната работа, тези първи служители на музея полагат началото на комплектуването на неговите фондове, уреждат временни изложби, популяризират българското културно-историческо наследство.
Още първата изложба на музея - „Праисторическо изкуство в българските земи” (5 май 1975 г.), е заявка за бъдещото надхвърляне на хронологичните граници, заложени в Разпореждането за създаването на НИМ. Тя е последвана скоро от други, не по-малко впечатляващи изложби: „Български женски накити през вековете” (9 октомври 1975 г.), „1000 години българска икона” (16 януари 1976 г.), „Тракийско изкуство и култура” (5 април 1976 г.), „100 години от Априлското въстание” (май 1976 г.), „Култура и изкуство на средновековната българска държава” (17 май 1977 г.) .
През 1978 г. музеят се премества в сградата на бившето руско посолство - на ул. „Московска”, където остава до 1983 г. Тук той разполага с малка експозиционна площ, където представя редица изложби.
За създаването на НИМ може да прочетете повече в прикачената статия на Емил Цанов от т.15 на Известия на НИМ.