Експозиции
140 години от рождението на Петър Морозов
През 2020 година се навършват 140 години от рождението на Петър Морозов, известен български живописец и график, въвел у нас една от техниките на графиката - цветната акватинта. Страстен любител на старините, художникът посвещава голяма част от творчеството си на исторически събития, на изгледи от величествени кътове от България, на манастири и църкви, стари улици и къщи, мостове и пазари, някои от които са притежание на Националния исторически музей (НИМ). Освен художествена, те имат и историческа стойност, защото са запечатали автентичния образ на много български старини, някои от които вече не съществуват.
Петър Петров Морозов е роден в Русе на 6 септември 1880 г. Баща му Петър Игнатов Морозов е роден в с. Белоцерковка, недалеч от Киев, участник е в Руско-турска освободителната война (1877-1878 г.)
В разгара на черешобера минава с частта си през черешова градина край Русе. Зърва на дървото младо, синеоко момиче, което много му харесва. И се зарича - ако остане жив, да се върне и да се ожени за нея. Участва в боевете за Плевен, ранен е, но оцелява и наистина се връща в Русе, за да се ожени за Еленка. Раждат им се четири деца - Петър, Лукерина, Прокопий и Никола. След Освобождението бащата на Петър Морозов открива в Русе работилница за мебели, които сам проектира и изработва. Явно от него бъдещият график наследява художествената дарба, защото рисува страстно от малък. Тази творческа жилка явно се оказва доста силна, защото няколко поколения Морозови се изявяват като ярки творци. Другата характерна черта на фамилията е любознателността и вечното търсене на новото.
Петър Морозов учи в първия випуск на Държавното рисувално училище при „отците” на българската живопис - Иван Мърквичка, Ярослав Вешин и Иван Ангелов. Морозов е любимият ученик на Вешин. В творчеството му се забелязва любов към обикновения човек и селския бит, което е било новост за времето си.
След академията художникът заминава на специализация в Париж. Престоят във френската столица изиграва голяма роля в усъвършенстването му като график. Точно с техниката на офорта и на неговата любима акватинта класикът остава най-известен и до днес. По-късно Морозов е изпратен отново в Париж и в Италия, където освен че се усъвършенства в графиката, овладява новата фоторепродукционна техника. Фотографията става едно от многобройните му поприща. Той става първият български фоторепортер, докато работи за ежедневника „Утро” /1912 г./. Публикува много статии в печата по проблемни въпроси на изкуството, отзиви за творби и изложби, откликва на актуални наболели въпроси от художествено естество. Той е прекрасен илюстратор и автор на заглавки на редица вестници.
Художникът участва в Балканските и в Първата световна война, когато е зачислен към щаба на Трета армия. На фронта той създава стотици графики, рисунки, офорти и акватинти, отразяващи ежедневието на войника. Разказват, че по време на обсадата на Одрин за малко не го убиват. Когато повежда ротата си, Морозов тръгва с пистолет в едната ръка, а в другата държи къса лопатка за копаене на окопи. С нея инстиктивно се прикрива, тъй като тогава не е имало каски. И това му спасява живота. Един куршум пробива лопатата и го одрасква по главата.
Изключително трудолюбив и продуктивен Петър Морозов прави 15 изложби до голямата си изложба в София през 1921 г. Всички те се отличават с големия брой картини, изпълнени във всички видове техники и жанрове - исторически, битови и обредни сцени, портрети. Огромен брой акварели, акватинти, офорти, пастели и маслени пейзажи, които пресъздават къщи и улици на възрожденски градове, пазари, часовникови кули, изпълнени с духовност български манастири и църкви, уютни дворове от всички краища на Родината. Много известни са двата негови маслени портрета - на съпругата му Цветана Морозова и на Евгения Марс. И емблематичните му маслени платна – „Хвърковатата чета на Бенковски” и „Боят за Самарското знаме при Стара Загора”, които познаваме от учебниците по история. Реди изложби в Прага, Загреб, Белград, Чикаго, Вашингтон и така неговите графики се превръщат в реклама за България.
Морозов е в центъра на културния живот - заедно с Александър Балабанов, Александър Божинов и Елин Пелин е сред основателите на първия български хумористичен вестник „Българан“ (1904-1909 г.). През 1911 г. става съсобственик на Тръпковата галерия, създадена от художника Тръпко Василев предишната година. През 1920 г. става секретар на основания Дом на изкуствата, за чиито председател е избран Стефан Киров, а подпредседател – Елин Пелин. През същата година е сред учредителите на Дружеството на независимите художници.
Умира на 22 януари 1951 в София.
В Националния исторически музей се съхраняват акватинти и офорти от Петър Морозов, плакат от негова изложба и пощенска марка с изображение на картината „Хвърковатата чета на Бенковски”. Доскоро почти неизвестен за широката публика бе оригиналът на масленото платно, триптих - „Покрусени надежди” от 1919 г., което художникът подарява на оперната певица Христина Морфова. Навремето пощенска картичка с репродукция на картината е била пусната в широк тираж. Сега „Покрусени надежди” се съхранява в НИМ и може да бъде видяна във временната експозиция: „За освобождение и национално обединение“.
